БАН развенча мита за Розовите пирамиди край Кърджали: това не са пясъчници

Геолозите откриха пирокластични скали от древни изригвания, зеолитния минерал клиноптилолит и железни съединения, които дават характерния розов оттенък.

Преди няколко месеца Община Кърджали и Туристическият информационен център поканиха учени от Геологическия институт при БАН. Екипът направи теренни проучвания и взе проби от няколко обекта с нарастващ туристически интерес. Един от тях са т.нар. Розови пирамиди в землището на село Царевец.

Данните идват от доклад на Геологическия институт – БАН. Той обяснява какво стои зад необичайните форми и цвета. И коригира популярни, но неточни описания в интернет.

Най-важното откритие: скалите не са пясъчници

Една от ключовите констатации е категорична. Скалите при Розовите пирамиди не са пясъчници. Те са пирокластични скали.

Това са материали, образувани при експлозивна вулканска дейност. Затова и названието „Розови скални пясъчници“, което се среща в Google Maps, е научно неточно. Авторите препоръчват то да бъде променено.

Следа от мощен вулканизъм отпреди 33 милиона години

Историята на обекта започва много преди ерозията, която се вижда днес. През Палеогена, приблизително преди 37–25 милиона години, Източните Родопи са зона на интензивна вулканска активност.

В доклада са посочени три особено мощни изригвания, свързани с района. Това са Дъждовнишкото преди 33,2 млн. години, Боровишкото преди 32,8 млн. години и Перелишкото преди 31,6 млн. години. Така днешните „розови конуси“ се оказват част от мащабна геоложка картина.

Откъде идват розовият цвят и пирамидалните форми

При експлозивно изригване вулканът изхвърля не само лава. В атмосферата отиват пепел, вулканско стъкло, пемза и други фрагменти. При срутване на изригващата колона материалът може да потече като горещ пирокластичен поток. Отлаганията от такива потоци се наричат игнимбрити.

Според авторите при Розовите пирамиди вероятно се виждат останки от два пирокластични потока. Те описват долен витрокластичен и горен пемзов слой. Това е заключение с известна степен на предположение. Причината е, че разкритието може да не показва пълната мощност на горния пласт.

Розовият цвят също има конкретно обяснение. Той идва от комбинация между светъл фон и дребни оранжево-червени фрагменти. Микроскопските наблюдения сочат червеникави ивици, свързани с железни окси-хидроксиди. Рентгеноструктурният анализ добавя ключов детайл. В оранжево-червения материал в основата е установено над 70% съдържание на клиноптилолит.

С времето вулканското стъкло се е преобразувало и е било заместено от вторични минерали. Сред тях е клиноптилолитът, който е зеолит. Установени са още морденит и монтморилонит, както и вероятен опал. Желязото не влиза в структурата на клиноптилолита. То остава като механично включение между кристалите. Именно това е свързано с оцветяването.

Самите „пирамиди“ са много по-късна работа на природата. Формите са резултат от изветряне и ерозия. Вода, вятър и температурни промени разрушават по-ронливите части. По-устойчивите остават като конусовидни тела. На места по-консолидирани горни участъци оформят „шапки“.

Докладът описва и детайл, който лесно се пропуска на терен. При разрушаването оранжево-червените фрагменти се отделят. Те се натрупват между пирамидите и в основата. Така се образува естествен „цветен килим“.

Розовите пирамиди не са изолиран феномен. Те са в зона, силно повлияна от палеогенския вулканизъм на Източните Родопи. В доклада е описана и Боровишката калдера, с приблизителни размери 30 × 15 км, северозападно от Кърджали. При някои древни изригвания пепелта е достигала площ над 1 млн. кв. км в Централна и Източна Европа. Това поставя обекта край Царевец в контекст на събития с континентален мащаб.

Още новини в категория Новини от Кърджали