Днес е Въведение Богородично: Вижте защо масата не се вдига цяла нощ и какво вещае времето за цялата година
Празникът е и Ден на християнското семейство, а в народния календар с него завършват страшните Вълчи празници
Днес, 21 ноември, Православната църква отбелязва Въведение Богородично – един от дванадесетте велики празника в християнския календар и един от четирите, посветени на Света Богородица. Празникът отбелязва въвеждането на тригодишната Мария в Йерусалимския храм.
Чудото с петнадесетте стъпала
Родителите на Мария – Йоаким и Анна, дълго време нямали деца. Когато дъщеря им се родила, те дали обет да я посветят в служба на Бога. Мария била поставена на първото стъпало пред входа на храма. За почуда на всички тя сама изкачила 15-те стъпала и спряла на най-горното.
Ден на християнското семейство
С решение на Светия синод от 1929 г. празникът се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж. Само българите отбелязват деня като Ден на християнското семейство.
Какво се слага на трапезата
Въведение Богородично попада в Коледните пости, затова трапезата е постна и символизира смирение и чистота. Традиционни ястия са:
- варено жито или царевица;
- боб чорба;
- постни сарми;
- печени или варени картофи;
- тиквеник;
- мед и плодове.
На този ден, както и на Никулден, е разрешено да се яде риба.
Масата остава неприбрана
На Въведение Богородично храната от масата не се вдига – също както на Бъдни вечер, трапезата остава неприбрана цяла нощ. Според поверието Богородица идва, хапва от нея и благославя дома и семейството.
Гадаене за времето
По времето на този ден народът гадае каква ще бъде цялата следваща година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, лятото сухо, а реколтата слаба. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото дъждовно, а реколтата богата.
Краят на Вълчите празници
Според етнолога Вилдан Расим вълчите празници обикновено продължават от 3 до 10 дни и завършват на 21 ноември, а Въведение Богородично е наричано още Вълча Богородица. Вълчите празници започват веднага след Архангелов ден и са известни още като Вучи дни или Вучляци. Някъде те започвали на 11 ноември, деня на св. Мина.
Вярва се, че през този период вълците могат да навредят на хората и на добитъка, затова хората спазват редица забрани и извършват обреди. Най-опасен е последният ден – Куцулан. Етнографският музей разказва легенда, записана от Димитър Маринов: Бог дал време на вълците да се нахранят. Всички намерили плячка, само един куц вълк закъснял и останал гладен. Срещнал човек и Бог отсъдил, че „кой какво е срещнал, негово да бъде“.
Вълчите празници са по-характерни за планинските райони, особено за Средните Родопи. В Сливенско и Котленско пък се вярва, че има три Богородици – Голямата, Малката и Вълчата, и че те са сестри.
Източник: Ladyzone.bg
Оригинална публикация: p26.bg
Още новини в категория Култура
Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news
Още от Култура
