Донев: Бюджетът за 2026 г. е продиктуван от реалността, а не от желанията

Финансовият министър признава, че ключовите политики ще се видят чак в бюджета за 2027 г. и предупреждава, че по-рязко свиване на дефицита може да удари икономиката.

Проектобюджетът за 2026 г. „не е бюджетът, който обществото очакваше, а бюджетът, който реалността налага“. Това заяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев в интервю за „Денят започва с Георги Любенов“, цитиран от novini.bg.

По думите му основните политики на настоящото управление ще намерят реално отражение едва в бюджета за 2027 г. Донев обясни, че голяма част от параметрите за 2026 г. са предопределени от решения, взети още през първите месеци на годината.

„Бюджетът се изпълнява от 1 януари“

Донев подчерта, че 2026 г. трябва да покрие разходи, натрупани по-рано. Той напомни, че до 7 май страната е била управлявана от две различни правителства. И двете са работили по удължителния закон за бюджета.

Според Донев в този период са били взети решения, които са натоварили публичните финанси с над 1,1 млрд. евро допълнителни разходи. Тези разходи, по думите му, „трябва да бъдат платени“ през бюджета за 2026 г.

Министърът очерта рамката като ограничена. Той посочи, че обществото очаква „по-радикален бюджет“, който да върне нормалността във финансите. Но според него времето и вече поетите ангажименти стесняват възможностите.

Отложената реформа: държавната администрация

Като най-важна отложена реформа Донев посочи реформата в държавната администрация. Той настоя за „сериозна административна реформа“, която да отчете промените през годините.

Сред тях са дигитализацията и електронното управление. Донев заяви, че има нужда от по-малко дублиращи се структури. След функционален анализ трябва да стане ясно кои администрации могат да се обединят. Част от услугите могат да се централизират и дигитализират. Целта е по-качествено обслужване и по-ниска административна тежест.

Осигуровки, заплати и таван в публичните предприятия

Донев защити намерението държавните служители постепенно да започнат да плащат личните си осигуровки. Той увери, че това няма да намали нетните им възнаграждения.

Според него максималният осигурителен доход ще се увеличи минимално. В замяна хората щели да получат по-високи обезщетения и по-високи бъдещи пенсии. За държавните служители Донев обеща, че нетните доходи няма да се променят. Той добави, че ще плащат по-нисък данък върху доходите и ще бъдат поставени при същите правила като останалите работещи.

Министърът отхвърли твърденията за идеологически мотив. Той определи мярката като „справедлива“. Донев припомни, че когато държавата е започнала да плаща осигуровките на служителите, възнагражденията им са били намалени. Сега, според него, е справедливо заплатите да се коригират така, че нетният доход да остане същият.

Донев съобщи и за предстоящо ограничение на възнагражденията в публичните предприятия. То ще важи за почти всички дружества, в които държавата има над 50% участие. Той даде пример с ВиК сектора и проблемите с водопроводната мрежа и безводието. По думите му не е нормално да се говори за тежко състояние на дружествата, а ръководствата да получават несъразмерно високи заплати. Същото, според него, важи и за държавните горски предприятия.

Дефицитът и рискът за растежа

По темата за дефицита Донев предупреди, че по-рязкото му свиване би означавало директен удар върху икономиката. Затова правителството търси баланс.

Целта е държавните финанси постепенно да се върнат към устойчивост. В същото време не трябва да се задуши икономическият растеж. Донев заяви, че именно чрез по-висок растеж се очакват и повече приходи в бюджета.

Още новини в категория Позиция