Какво е вдъхновението? Поетесата Вилдан Сефер разпали интереса на ученици в „Славейков“

Срещата с Поетичен клуб „Вдъхновение“ събра деца от 3. до 6. клас, които четоха свои текстове, задаваха трудни въпроси и подариха лични послания за смисъла на творчеството.

Гостуването на кърджалийската поетеса Вилдан Сефер в СУ „П. Р. Славейков“ се превърна в истински обмен на идеи. Срещата с Поетичен клуб „Вдъхновение“ беше на 15 май. Това е периодът между 11 и 24 май, когато празниците на духовността задават тон в училищата.

В кабинета по български език и литература се събраха ученици от 3. до 6. клас. Част от тях тепърва правят първи стъпки в писането. Други вече се изявяват активно с авторски текстове.

„Какво е вдъхновението?“ – въпросът, който отключи разговора

Срещата започна с директен въпрос от гостенката: „Какво е вдъхновението?“. Това веднага въвлече децата в разговор. Те предложиха свои версии и лични усещания.

Вилдан Сефер разказа кога е започнала да пише. Обясни какво я движи и как намира време за творчество. За да насърчи участниците, тя прочете едно от най-ранните си стихотворения. Написала го е, когато е била на около девет години.

Поетесата представи и нови свои стихове. Темите бяха различни. Сред тях бяха сезоните, мирът и войната, отношенията между хората и „петият“ сезон – любовта.

Децата чуха и песен по текст на Сефер. Изпълни я младият певец Айдън Мехмед. Той е от Кърджали и е с увредено зрение.

Посланията към учениците бяха ясни. Да четат много. Да развиват речника си. Да са ученолюбиви. Да търсят красотата и добротата около себе си.

Децата отговориха с текстове, въпроси и лични послания

Учениците са очаквали срещата с седмици. Те подготвиха свои авторски произведения. След това започнаха въпросите. Ще има ли продължение на последната ѝ книга. Кой е първият ѝ вдъхновител. Как описва вдъхновението с една дума. Какво би казала на дете, което иска да стане поет.

Най-силният жест обаче бяха индивидуалните послания. Всяко дете написа лично писмо до Вилдан Сефер. Авторите бяха на възраст между 9 и 12 години. В текстовете имаше размисли за това как се ражда творчеството.

Някои описаха вдъхновението като чувство и мисъл. Други го превърнаха в образ. Звездичка, феичка или „малко розово човече“, което шепти.

Сред запомнящите се цитати бяха думите на 12-годишната Елиф Али. „Вдъхновението е доказателство, че светът не е само това, което виждаме с очите си, а и всичко онова, което сме способни да сънуваме будни“, пише тя.

Лара Ибрям добавя, че то е „невидимо за очите“, но има власт над мечтите. А 10-годишният Еймен Емин го сравнява с душата – „тихо, красиво и пълно с мечти“.

Подаръци, библиотека и среща между поколения

Децата показаха и свои импровизирани книжки. Изработвали са ги през учебната година с ръководителя на клуба Божидара Ангелова – Леля Приказка.

В края на срещата Вилдан Сефер подари стихосбирка на училищната библиотека. Имаше време за автографи, снимки и лични разговори.

Събитието остави ясен знак. Подобни срещи дават смисъл на училищната среда. Те създават връзка между поколенията. И напомнят, че литературата започва с един въпрос и с куража да отговориш с текст.

Още новини в категория Новини от Кърджали