Костите на цар Самуил тръгнаха към германски лаборатории: ДНК може да разкрие тайни от XI век

Проби вече се анализират в Майнц и Бон. Антрополозите описват тежки заболявания и травма на лявата ръка, а пълните резултати може да се чакат до три години.

Проби от малки костни фрагменти от тленните останки, свързвани с цар Самуил, вече са изпратени за анализ в специализирани лаборатории в Германия. Сред тях са центрове в Майнц и Бон. Това съобщиха учени от Националния археологически институт с музей при БАН и Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН. Те говориха пред журналисти в Националния пресклуб на БТА в София.

Предварителните антропологични данни очертават владетел, починал между 60 и 70 години. Ръстът му е бил около 173 см. По скелета има следи от заболявания и травми. Според специалистите те са затруднявали движенията му в последните години.

Какво показват костите: болести и тежка травма

Антропологичните наблюдения върху останките от саркофаг „Гама“, които се свързват с цар Самуил, сочат дегенеративни изменения. Описани са спондилоза на гръбначния стълб и артрозни промени по крайниците. Има и данни за възпалителни процеси около ставите. По думите на доц. Виктория Русева това вероятно е причинявало болка и е ограничавало придвижването.

Установена е и травма на предмишницата. Тя е довела до т.нар. „лъжлива става“ и сериозно увреждане на лявата ръка. Тези следи се вписват в картина на човек с натрупани увреждания. Историческите извори обаче го представят като владетел, който е участвал в походи редом с войската си.

Другите саркофази: мъже, деца и следи от лечение

Учените са изследвали материали от четири гробни съоръжения в базиликата на остров „Св. Ахил“ в Малкото Преспанско езеро. Проучването е проведено в Музея на византийската култура в Солун. Там останките са били съхранявани преди да бъдат пренесени в България.

В саркофаг „Алфа“ е открит костен фрагмент от дете на възраст около 7–14 години. В саркофаг „Бета“ са установени непълни останки от четирима души. Те включват трима мъже и дете. Двама от мъжете са били на около 50–60 години. Третият е бил значително по-млад, около 18–25 години.

Особен интерес предизвикват останките от саркофаг „Делта“. Сред тях са идентифицирани материали, които се свързват с Гаврил Радомир. Описан е мъж на около 45–50 години, възможно до 60. Ръстът му е бил около 170 см. Според данните е имал по-силно развита мускулатура.

По костите му има следи от загуба на зъби приживе. Наблюдавани са изменения на долната челюст и гръбначния стълб. Установени са травми на подбедрицата и черепа. Травмата на главата не е била животозастрашаваща. Засегнала е предимно меките тъкани. По зарасналите увреждания се предполага, че е била оказвана медицинска помощ.

В същия саркофаг докторантката Доника Йорданова е установила останки от най-малко осем деца. Те са на възраст между три месеца и пет години. Костите са фрагментарни и смесени. Затова минималният брой индивиди е определен чрез сравнение по анатомична принадлежност и развитие.

Какво следва: ДНК, радиовъглеродно датиране и изотопи

След пренасянето на останките в България предстои цялостна научна програма. В нея ще участват български и чуждестранни специалисти. Планирани са радиовъглеродно датиране, анализ на древна ДНК и изследване на стабилни изотопи. Предвижда се и нова реконструкция на главата на цар Самуил.

Генетичните изследвания ще търсят данни за пола на децата и възможни роднински връзки. Сред ключовите въпроси е дали осемте деца от саркофаг „Делта“ са от една майка. Ще се проверяват и потенциални генетични връзки с древни популации от Армения и Централна Европа.

Анализът на стабилни изотопи може да даде информация за храненето. Той може да покаже и дали погребаните са се придвижвали приживе. Възможно е да се установи различна природна среда в ранните им години.

Учените предупреждават, че древната ДНК често е силно увредена. Не е сигурно, че ще се извлекат пълни генетични профили от всички останки. За по-подробно профилиране ще бъдат подбрани поне четири индивида.

Има и допълнителна трудност. Костите, свързвани с цар Самуил, са били подлагани на консервационни обработки в миналото. Това може да попречи на съвременните ДНК анализи. Пробите вече са изпратени в Германия и се очаква да бъдат върнати за последваща работа. Засега не се предвижда отваряне на саркофага и изваждане на костите.

Според проф. Людмил Вагалински и доц. Христо Попов ДНК анализът не трябва да се приема като единствено доказателство. По думите им идентификацията се опира на съвкупност от исторически, археологически и антропологични данни. Те призовават резултатите да се тълкуват внимателно.

За част от анализите ще е нужно международно сътрудничество и допълнително финансиране. При оптимистичен сценарий публикуването на резултатите може да отнеме две до три години.

Тленните останки на цар Самуил (997–1014) бяха официално предадени от Гърция на България на 3 октомври в Солун. Останките са открити през 1969 г. в базиликата „Св. Ахилий“ в Малкото Преспанско езеро. България предаде на Гърция 48 църковни реликви по силата на двустранно споразумение. Ковчегът пристигна в София с военнотранспортен самолет „Спартан“. Той беше поставен в специално изработен саркофаг в базиликата „Света София – Божия премъдрост“.

Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г. след битката при село Ключ. Тогава византийският император Василий II пленява хиляди български войници и заповядва ослепяването им. Самуил остава единственият български средновековен владетел със запазен гроб и останки. От 2014 г. те са били показвани и за поклонение по молба на българската държава.

Оригинална публикация: p26.bg

Още новини в категория Култура