Недекларираните полети до Дубай за над 1.8 млн. евро: Сметната палата погна Делян Пеевски

Сметната палата взе решение да образува производство за конфликт на интереси срещу лидера на ДПС Делян Пеевски. Действията на одитния орган идват пет дни след като вътрешният министър Иван Демерджиев официално изпрати сигнал, провокиран от разкрития и медийни публикации.

Случаят касае публичните самопризнания на Пеевски, че физически и юридически лица са покривали разходите за негови чартърни полети извън страната. Тези плащания не са били вписани в имуществената му декларация като лице, заемащо публична длъжност, което представлява административно нарушение на закона.

Данните от МВР и ГДБОП

Документите от ГДБОП и ДАНС, внесени от МВР, разкриват следните подробности около пътуванията:

Мащаб на полетите: От 2018 г. насам са регистрирани общо 227 полета (преимуществено до Дубай). От тях 135 са били самостоятелни – всички с чартърни самолети.

Обща стойност: Според прогнозата на ГДБОП разходите за 181 от полетите надхвърлят 1 800 000 евро.

Плащания от трети лица: От документите е видно, че част от чартърите са били платени от адвокатското дружество „Ангелов, Андреев и партньори“.

Правни последици: Законът изисква задължително деклариране на всички разходи, направени от други лица в полза на декларатора, с единична цена над 500 евро. Ако спестеният разход надхвърля 5000 евро, Сметната палата е длъжна освен глоба да сезира и НАП.

Времеви обхват и въпросителни около проверката

Производството ще обхване 3-годишен период назад (отсега до 2023 г.). От Сметната палата обявиха, че стандартният срок за проверка е 3 месеца, но подчертаха, че при „фактическа или правна сложност“ той може да бъде удължен.

Това изречение поражда опасения от о опит за прехвърляне на отговорността:

Преходен период: В момента Сметната палата изпълнява функцията по проверка на имуществените декларации. По закон тази роля се запазва до 3 месеца от встъпването в длъжност на новоизбраната Комисия за противодействие на корупцията (КПК).

Възможен ход: Тъй като КПК вече се е конституирала, евентуално удължаване на проверката над 3 месеца би позволило на одитния орган да обяви, че е загубил компетентност, и да препрати казуса към новата антикорупционна комисия.