Непубликувани спомени: Как съратникът на Левски Димитър Пъшков оцелява след арест и бягство от Диарбекир

Днес към известните му спомени се добавя и друг глас. Благодарение на доц. д-р Милко Аспарухов стават достъпни сведенията на Иван Пъшков. Той е син на революционера. Писмото му от 12 февруари 1978 г. е записано под диктовка от сестра му Ц. Маринова. Причината е влошено зрение и здравословни проблеми. Към него има и машинописен биографичен текст от февруари 1970 г.

Детство, образование и урокът за „борческия дух“

Димитър Пъшков е роден през 1840 г. в с. Сопот, Ловешко. Днес селото е в община Угърчин. Баща му е свещеникът Никола Пъшков. Споменът за него е на човек с авторитет и смелост.

По време на Кримската война през района минава османска кавалерия. Частта лагерува край селото. Следва насилствено събиране на храни и фураж. Поп Никола оглавява делегация и протестира пред Йомер паша. В отговор свещеникът е арестуван и заплашен с сурово наказание. Според разказа защитата идва от католически свещеник, свързан с френска войскова част.

Иван Пъшков подчертава, че случката е оставила силен отпечатък. Тя показва характера на семейството и на местните хора. Младият Димитър често я разказвал и възхвалявал съселяните си.

Образованието му започва в килийното училище при баща му. През 1856 г. учи в Ловеч. Следва Долнокрайското училище при Янко Христов. После е в Горнокрайското при Манол Лазаров. По-късно завършва двегодишния горен курс при Йордан Ненов в Карловски Сопот.

След това Пъшков става учител. Работи в родното си село и в Ловеч. Но заради остър език срещу османската власт напуска. Насочва се към търговията. Открива кантора и „филатура“ за коприна. Включва се и в читалищния живот. Участва в учредяването на „Наука“ в Ловеч.

Писмо на Иван Пъшков до доц. Милко Аспарухов.

В комитета на Левски и сблъсъкът с „Арабаконашкото приключение“

Пъшков се сближава с дейци като Марин Поплуканов и Иван Драсов. Още през 1869 г. влиза в ръководството на революционния комитет, организиран от Левски. Комитетът се превръща в централна структура за страната.

При търговските си пътувания Пъшков поддържа връзка с други комитети. Това го прави ценен човек за мрежата. Той и други ловчанлии се обявяват против плана на Димитър Общи. Става дума за обира при Арабаконак през 1872 г. Акцията води до тежки репресии и разкрития.

След показанията на Общи Пъшков е арестуван. Заедно с Поплуканов е изправен пред извънредна комисия в София. Двамата отричат участие в комитетската организация. Тази линия на защита стига до Левски. По сведенията той я одобрява. Изпраща им и парична помощ в затвора.

Присъдата е тежка. Пъшков получава „вечно заточение“ в Диарбекир.

Диарбекир, бягството през 1876 г. и животът след Освобождението

В заточението положението на българите се облекчава. Това става с помощта на местната християнска арабска община. Пъшков започва търговия с добитък. С други българи учредява дружество.

На 6 юли 1876 г. той, Поплуканов и Георги Минчев успяват да избягат. Преобличат се с кюрдски носии. Минават през Александрета и с кораб стигат до Александрия. Оттам до Триест. Минчев остава в Италия. Пъшков и Поплуканов стигат до Виена и после до Букурещ.

В Букурещ Пъшков получава тежка лична новина. Майка му го посещава и му съобщава за смъртта на брат му Съю. Той е убит на 15 април 1876 г.

След Освобождението Пъшков заема важни позиции в Ловеч. Той е в Постоянната окръжна комисия и оглавява Окръжния съвет. Участва в Учредителното събрание през 1879 г. По-късно е народен представител в няколко състава. Свързан е с Народнолибералната партия на Стефан Стамболов.

След войните се оттегля от политиката. Връща се към предприемачеството, включително при строежа на железопътна линия. Умира на 10 ноември 1926 г.

Думите, приписвани на Пъшков, звучат като предупреждение. Написаното за Левски било „нищо“ спрямо истинската му същност. Писмото на Иван Пъшков добавя контекст към тази оценка. То показва как изглежда революцията през очите на семейство, платило висока цена. По-обстойно представяне на тези спомени предстои на страниците на списание „Будител“.