От лагер в Швеция до кафе в Ардино: Адил и Алейдин се намериха след 35 години

Адил Мустафа и Алейдин Кючюкали са били заедно в емигрантски лагери в Швеция между 1989 и 1991 г. През лятото на 1991 г. шведските власти връщат около 500 български емигранти в България. Днес двамата отново се виждат и разказват какво са преживели.

Среща, която отнема 35 години

След 35 години раздяла двама приятели, минали през емигрантски лагер в Швеция, се срещнаха отново в Ардино. Това са Адил Мустафа от Ардино и Алейдин Кючюкали от кирковското село Добромирци.

Двамата се познават от периода на голямото изселване и последвалите опити за установяване в чужбина. Съдбата ги събира в Швеция. Там прекарват близо две години заедно. Периодът е от 1989 г. до лятото на 1991 г.

Живот в три лагера: Халмстад, Карлстад и Дегефорс

През тези години Адил и Алейдин са били настанявани в три различни емигрантски лагера. Те се намират в градовете Халмстад, Карлстад и Дегефорс.

По думите им условията са били добри. Те подчертават отношението на шведските институции към пристигналите български емигранти. Споменът, който пазят, е за подреден живот и спокойствие. Но престоят им не продължава.

Връщането през 1991 г.: около 500 души обратно в България

През лятото на 1991 г. шведските власти връщат всички български емигранти от лагерите. По данни от разказа става дума за около 500 души. Причината е свързана с демократичните промени в България.

Сред върнатите има и хора, които преди това са били в затвора в Белене. Първо се връща Адил Мустафа. Около два месеца по-късно се завръща и Алейдин Кючюкали. След това пътищата им се разделят за десетилетия.

„Условията бяха прекрасни, но ни върнаха“

Срещата в Ардино връща спомени, които не са избледнели. Двамата разказват, че са изпили кафе и са си припомнили времето в лагерите.

„Много сме щастливи, че след 35 години раздяла се видяхме отново. Това бяха хубави времена. Доволни бяхме от отношението на шведското правителство към българските емигранти. Условията на живот там бяха прекрасни, но за съжаление ни върнаха обратно“, споделят те.

И добавят и друго. Колкото и добър да е животът в чужбина, домът остава водеща ценност.

„Родният край и домът обаче са най-хубавото място за живеене“, казват Адил и Алейдин.

Още новини в категория Любопитно