От „Смачкайте картелите!“ до „Не пипайте Kaufland!“ - Кирил Петков смени плочата

Миналата година Кирил Петков и компания настояваха за силни регулатори, проверки на големите търговски вериги и безкомпромисен контрол върху цените и отношенията с доставчиците. Днес, когато КЗК налага санкция на Kaufland, същият Петков вече вижда популизъм, прогонване на инвеститори и бъдещи обезщетения за сметка на данъкоплатците. Изглежда, че принципите за контрол над големите вериги имат доста гъвкава дата на годност

Гледайте това видео от 2022 г., което ясно онагледява безкрайното лицемерие на Кирил Петков, Асен Василев и цялото ПП

Има нещо забележително в политическата памет на някои наши политици. Когато говорят за високите цени на храните, те са първи защитници на потребителите, производителите и силните регулатори. Когато обаче регулаторът действително наложи санкция на голяма търговска верига, изведнъж започват да говорят за популизъм, инвестиционен климат и заплашени чуждестранни инвеститори.

Точно такава промяна в тона се вижда при Кирил Петков.

През 2025 г. — картели, високи цени и силни регулатори

Да си припомним февруари 2025 г.

Тогава Кирил Петков говореше за картели и високите цени на храните. На 12 февруари той заяви:

„Няма как да имаме по-ниски цени в България, докато не изчистим картелите.“

Той поставяше под въпрос работата на КЗК и настояваше за регулатор, който действително да контролира пазара.

Мартин Димитров също говореше за необходимостта от работещи регулатори и реална конкуренция. Посочваше по-високите цени на основни хранителни продукти у нас и настояваше, че проблемът не се решава с административни тавани, а с контрол и конкуренция.

Посланието на ПП-ДБ тогава беше съвсем ясно: големите търговски вериги трябва да бъдат проверявани, нелоялните практики трябва да бъдат пресичани, а държавата трябва да защитава българските производители и потребителите.

С други думи — силна КЗК, проверки, контрол и санкции.

И човек би си помислил, че това е принципна позиция, която ще важи независимо коя компания е проверявана.

Май 2025 г. — КЗК глобява Kaufland с 500 000 лева

На 8 май 2025 г. КЗК постановява решение срещу Kaufland по производство, образувано още през декември 2023 г.

Комисията установява две нарушения, свързани с плащания от доставчици за маркетингови и логистични услуги, които според нея не са били в пълен размер свързани с продажбата на продуктите им.

Наложени са две отделни санкции по 250 000 лева — общо 500 000 лева.

И тук идва един важен детайл: при тогавашния специален санкционен режим, с максимална санкция от 300 000 лева за всяко от двете нарушения, общият възможен максимум е 600 000 лева.

Това означава, че наложените 500 000 лева представляват 83,33% от максималния сборен размер.

Повтарям: 83,33%.

Тогава КЗК не е обвинена от водещите представители на ПП-ДБ в това, че прогонва чуждестранни инвеститори, че прави евтин PR или че удря големия бизнес. Не откриваме публични изказвания на водещи представители на формацията, които да оспорват тази санкция или да атакуват комисията заради размера ѝ.

Поне в публичното пространство не се появява същата драматична защита на Kaufland, която наблюдаваме днес.

Ноември 2026 г. — същият проблем, съвсем различен политически тон

На 9 ноември 2026 г. КЗК обявява нови санкции срещу Kaufland в общ размер на 75 653 706 евро.

Този път комисията установява три нарушения в отношенията с доставчиците:

Изискване на намаления на доставните цени, използвайки по-силната позиция на търговеца.

Недобросъвестно приспадане на възнаграждения за услуги от доставните цени.

Забавяне и създаване на пречки при преговорите за увеличение на доставните цени.

Това не е същата преписка от 2023 г. и не са идентични конкретните нарушения от 2025 г. и 2026 г. Но предметът е от една и съща област — нелоялни търговски практики в отношенията между големите търговски вериги и техните доставчици.

Именно за такъв контрол говореха Кирил Петков и Мартин Димитров през 2025 г.

Самата КЗК посочва, че санкциите са определени според тежестта и продължителността на нарушенията и неблагоприятните последици за конкретните доставчици.

И тогава се появява Кирил Петков — вече в ролята на защитник на инвеститора

На 10 ноември Кирил Петков публикува позиция, в която определя действията на правителството като популизъм и икономическа грешка.

Той коментира глобата от 76 милиона евро срещу Kaufland и затварянето на магазин на Lidl във Видин. Представя действията на държавата като послание „Мачкаме големите вериги!“.

След това прави няколко категорични прогнози:

Глобата ще падне в съда.

Обезщетенията ще бъдат платени от данъкоплатците.

България губи инвестиции за 200 милиона евро и нови работни места.

Застрашени са високотехнологични проекти и логистични инвестиции на германската Schwarz Group.

Това вече е съвсем различен политически разговор.

През февруари 2025 г. основният проблем според Петков са картелите и липсата на работещи регулатори. През ноември 2026 г. основният проблем според него е, че регулаторът е наложил голяма санкция на чуждестранен инвеститор.

Разбира се, всяка компания има право да оспорва решенията на КЗК. Но Кирил Петков не се ограничава до напомнянето за това право. Той предварително обявява, че глобата ще падне, прогнозира обезщетения от данъкоплатците и поставя под въпрос самия подход на държавата.

Излиза, че когато говорим за силни регулатори, сме за контрол. Когато контролът стигне до голяма международна верига, вече трябва да внимаваме да не разсърдим инвеститорите.

Математиката, която очевидно не е толкова удобна за политическите лозунги

Нека погледнем и размера на санкциите.

През май 2025 г. Kaufland получава две санкции по 250 000 лева. При общ максимален размер от 600 000 лева това са 83,33% от възможната санкция.

През ноември 2026 г. санкциите са три:

Законът предвижда максимална санкция до 10% от оборота за всяко нарушение.

При три нарушения теоретичният сборен максимум е 30% от оборота. Следователно наложените 5,36% представляват около 17,9% от сбора на трите максимално възможни санкции.

Иначе казано:

2025 г. — 83,33% от тогавашния сборен максимум.

2026 г. — около 17,9% от сбора на трите възможни максимума.

Това са различни законови режими и различен брой нарушения, така че не трябва да ги представяме като напълно еднакви юридически случаи. Но числата показват колко далеч от максималния сборен размер е новата санкция.

Председателят на КЗК Росен Карадимов също заяви, че санкцията е в долната част на предвидения от закона диапазон.

А къде остана защитата на българските производители?

Тук е най-интересната част от цялата история.

През 2025 г. политическият разговор беше за това как големите вериги влияят върху цените, какви условия налагат на доставчиците и защо българските потребители плащат повече за основни храни.

През 2026 г. КЗК обявява, че е установила практики, които засягат именно доставчиците — български производители на хранителни продукти.

И вместо разговорът да се съсредоточи върху това какво са установили доказателствата, какви са били договорните отношения и дали производителите са били поставени в неизгодно положение, политическата дискусия се измества към инвестициите на Kaufland, заплахата от обезщетения и риска за германската компания майка.

Разбира се, инвестициите са важни. Работните места са важни. Правната сигурност е важна. Но важни са и българските производители, които доставят продукцията си на тези вериги.

Не може защитата на инвеститорите автоматично да отменя защитата на доставчиците. И не може всяка санкция срещу голяма компания да бъде представяна като атака срещу икономиката.

Един неудобен въпрос към Кирил Петков и ПП-ДБ

Какво точно се промени от февруари 2025 г. до ноември 2026 г.?

Промени ли се принципът, че трябва да има силни регулатори? Промени ли се разбирането, че големите търговски вериги трябва да спазват правилата? Или просто стана неудобно, когато КЗК започна да прилага този принцип спрямо конкретна компания?

Кирил Петков има пълното право да критикува решението на КЗК. Kaufland има пълното право да го обжалва. Съдът ще прецени дали санкцията е законосъобразна.

Но обществото има също толкова пълното право да попита защо политическите позиции звучат толкова различно в зависимост от това дали регулаторът говори за необходимост от проверки, или вече е наложил конкретна санкция.

През 2025 г. искахме силни регулатори, контрол над веригите и край на нелоялните практики.

През 2026 г. се оказва, че когато регулаторът действа, трябва да мислим за инвестициите на Kaufland.

Може би е време ПП-ДБ да обяснят дали искат силна КЗК, или КЗК, която е силна само докато не засяга големите търговски вериги.

Защото регулатор, който има право да проверява всички, но трябва да се съобразява с размера на инвестициите на проверяваната компания, трудно може да бъде наречен независим.

А принципите, както знаем, не би трябвало да се сменят според това кой е от другата страна на проверката.

Оригинална публикация: p26.bg

Още новини в категория България