Пенсията не стига: България е трета в ЕС по пенсионери, които работят от нужда

Данни на Eurostat показват, че 53,6% от работещите пенсионери у нас остават на работа заради финансов натиск — почти двойно над средното за ЕС

България попада сред страните в Европейския съюз, където пенсията най-често не е достатъчна. Това личи от прост показател. Над половината от работещите пенсионери у нас казват, че продължават да работят заради финансова необходимост.

Според данни на Eurostat 53,6% от работещите пенсионери в България посочват парите като основна причина да останат на пазара на труда. Средното ниво за Европейския съюз е 28,6%. Разликата е почти двойна. Данните насочват към проблем с адекватността на пенсионните доходи спрямо разходите за живот.

България е трета в ЕС по работа след пенсия „от нужда“

По този показател България е сред най-засегнатите в ЕС. Пред страната са Кипър, където 68,6% работят след пенсия заради пари, и Румъния с 54,3%. България е непосредствено след тях.

Eurostat отчита и друг детайл. На ниво ЕС около 13% от хората продължават да работят през първите шест месеца след първата си пенсия за старост. Мотивите обаче са различни.

Най-голямата група в ЕС, 36,3%, остава на работа, защото изпитва удовлетворение и иска да бъде продуктивна. При 28,6% водещата причина е финансовата необходимост. В България именно този мотив доминира.

Натискът се усеща най-силно в Източна и Южна Европа

Картината не е само българска. В по-голяма част от Централна, Източна и Южна Европа делът на хората, които работят след пенсия от нужда, е по-висок.

След Румъния и България се нареждат Хърватия с 48,2% и Латвия с 47,9%. По-ниски, но също значими нива се виждат в Португалия с 39% и Унгария с 38,1%. Дори в големи икономики като Франция делът е 37,7%, а в Германия достига 35,8%.

Тези сравнения очертават две различни реалности. В една част от Европа работата след пенсиониране е по-често личен избор. В друга тя е резултат от икономическа принуда.

Защо пенсията често не покрива разходите

Високият дял в България може да се свърже с няколко фактора. Сред тях са ниските средни пенсии спрямо цените, влиянието на инфлацията върху фиксирани доходи и по-ограничените спестявания. Важна роля играят и по-ниските доходи през активния трудов живот спрямо Западна Европа.

При възрастните хора възможностите за увеличение на доходите са ограничени. За немалка част от пенсионерите работата не е за допълнителен комфорт. Тя е начин да се покрият базови разходи. Това включва храна, лекарства, сметки и поддръжка на жилището.

В същото време Eurostat показва, че не всички работещи пенсионери са в една и съща ситуация. В по-богати държави мотивът често е активност, социални контакти и желание за продължаване на професионалния път.

Данните за България обаче остават ясен сигнал. Когато 53,6% от работещите пенсионери посочват финансовата необходимост като водещ мотив, това вече не е детайл от статистиката. Това е индикатор за социален риск. Пенсията за значима част от хората не осигурява спокойствие след края на трудовата кариера.

Още новини в категория България