Петковден идва: Денят, който „отваря“ зимата – вижте какво повеляват старите вярвания

На 14 октомври православната църква почита света Петка Българска. В народния календар това е повратен ден към зимата, със строги забрани, обредни хлябове и вярвания за късмета у дома.

На 14 октомври православната църква отбелязва деня на преподобна Параскева, по-позната като света Петка Българска. В народните представи празникът е повече от църковна дата. Той се нарича още Зимен Петковден и се приема като граница между есента и идващата зима.

Света Петка е възприемана като закрилница на дома и семейството. Затова и празникът е натоварен с ритуали. Те целят здраве, плодородие и спокойствие през годината. Много от обичаите пазят следи от по-стари, предхристиянски земеделски култове. Те са свързани с края на активната работа на полето.

„Полазване“ и знаци за зимата

В някои райони на България на Петковден се спазва обичаят „полазване“. Смята се, че първият човек, който прекрачи прага на дома, носи знаци за късмета и здравето през годината. Кой е този човек и какво е настроението му, според вярването, има значение.

Празникът се приема и като ден за „прогноза“ за зимата. Народните наблюдения казват, че ако грее слънце, листата не са окапали, а овцете се събират на едно място, зимата може да бъде тежка и снежна.

Край на земеделската работа и старт на сватбите

Петковден бележи края на земеделската година. Свързва се с последната есенна сеитба и прибирането на реколтата. Оттук идва и поговорката: „На Петковден ралото да ти е под стрехата.“

Празникът е и знак за начало на сезона на годежите и сватбите. В народните вярвания света Петка е покровителка на раждането и плодовитостта. Това важи както за хората, така и за животните.

Овчарски ритуали, забрани и обредна трапеза

Денят празнуват и овчарите. По традиция на Петковден се пускат кочовете при овцете. След това на овчаря се носи дар, често баница.

Има и забрани, които продължават до Димитровден на 26 октомври. В този период жените не бива да работят с вълна. Ножиците се завързват с червен конец. Вярва се, че така „не се отваря устата на вълка“. На места се избягва и плетенето. Причината е страх от „оплитане“ на червата на агънцата.

Народните легенди стигат още по-далеч. Разказва се, че нарушаването на повелята може да донесе тежко наказание. В някои предания света Петка се явява като змия или като изсъхнала жена. Смята се, че шити дрехи между Петковден и Димитровден носят болест и нещастие.

Празникът включва и родови курбани и месене на обредни хлябове. Най-големият хляб често се нарича „Света Петка“. Поставя се на трапезата, до сол и вино. Домът може да се поръси със светена вода. Хлябът се прикадява, а семейството се покланя три пъти. После най-възрастната жена благославя и раздава парчета.

На трапезата традиционно се слагат ястия като гювеч с овнешко, курбан чорба, сарми с лозови листа, шкембе, ястия с праз и обредни хлябове.

Има и Петковденска задушница, която на места се прави в съботата преди празника. Тогава се раздава храна за почит към починалите. Често това са подковки, варено жито, подсладен ориз, както и плодове.

Имен ден на 14 октомври празнуват: Петя, Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.

Оригинална публикация: p26.bg

Още новини в категория Култура