Шефът на БНБ предупреждава: България влиза в турбулентна икономическа среда

Управителят на БНБ призова за последователна политика, целева подкрепа и реформи в бизнес средата. Според него еврозоната може да даде доверие и предвидимост, но не отменя нуждата от домашна дисциплина.

Днес България не се нуждае от свръхреакции, а от последователност. Това е основното послание на управителя на Българската народна банка Димитър Радев. Той говори на бизнес закуска „Икономически перспективи пред България през 2026“, организирана от Американската търговска камара в България.

Радев очерта трудна среда за следващия период. Външните шокове няма да изчезнат. Енергийните пазари ще останат волатилни. Геополитическата несигурност ще продължи да влияе на решенията на бизнеса и държавите.

Според него ефектът от тези удари не се определя само отвън. Той зависи и от това какво се прави „у дома“. Ключови са качеството на институциите, дисциплината във фискалната политика и способността на фирмите да се адаптират.

Външната несигурност расте, вътрешната политика трябва да е предвидима

България е малка и отворена икономика. Това е силен двигател за растеж и сближаване с по-богатите държави в ЕС. Но има и цена. Страната остава по-изложена на отслабване на външното търсене. Рисковете от търговски сътресения също са по-високи.

Радев акцентира и върху внесените ценови шокове. Според него България остава сред по-енергоемките икономики в Европа. Това прави енергийните шокове по-преки. Те минават през производствените разходи. Влияят върху инфлацията. Удрят конкурентоспособността.

Точно затова, по думите му, колкото по-нестабилна е външната среда, толкова по-предсказуема трябва да е вътрешната.

Фискът като буфер, не като риск

Радев посочи три приоритета за политика в тази среда. Първият е дисциплинирана фискална политика. Тя трябва да запазва буферите, а не да ги отслабва. Той напомни, че част от тези буфери вече са използвани през последните години.

Изводът според него е ясен. Нужна е надеждна средносрочна фискална рамка. Трябва да се избягват мерки с кратък ефект, които носят дългосрочна нестабилност.

Когато държавата подпомага, подкрепата трябва да е целева, временна и ефективна. Радев подчерта, че урокът не е пасивност. Урокът е по-добро насочване. Широките мерки изглеждат политически удобни. Но може да са икономически скъпи. Понякога са и контрапродуктивни, ако поддържат търсене и засилват инфлационния натиск.

Бизнес средата вече е част от макроотговора

Управителят на БНБ постави акцент и върху бизнес средата. Според него, когато разходите растат и маржовете се свиват, административните пречки поскъпват още повече.

Затова подобряването на бизнес средата не е второстепенна тема. То е част от макроикономическия отговор. Радев изброи основни посоки. Това са намаляване на административната тежест, по-ефективни институции и по-силно върховенство на закона. Важна е и предвидимостта на регулациите.

Ефектът е пряк. Разходите за правене на бизнес спадат. Планирането става по-лесно. Инвестициите получават подкрепа. Това важи и за местните компании, и за международните инвеститори. Според Радев, когато капиталът става по-избирателен, качеството на институциите се превръща в инвестиционен фактор.

Еврозоната като стратегически избор за доверие

Радев посочи присъединяването към еврозоната като пример за стратегически избор. Той може да повиши краткосрочно доверието и да засили дългосрочната устойчивост.

По думите му членството не заменя нуждата от национална политика. Но укрепва рамката, в която тя работи. То може да повиши доверието и да намали несигурността. Подкрепя инвеститорските решения и задълбочава финансовата интеграция.

За частния сектор ефектът е практичен. По-предсказуема среда, в която дългосрочните решения се вземат по-уверено. В днешния свят предвидимостта вече е конкурентно предимство, каза още Радев.