Ученици разказват за „Възродителния процес“: когато истинското име се шепнеше само у дома

Видеоклип от Черноочене събира лични спомени за насилствената смяна на имената и изселването от 1989 г., без обвинения и без омраза.

Белезите от насилието над човешката идентичност оживяват във видеоклип, създаден от ученици в Черноочене. Проектът връща към 29 май 1989 г. Тогава започва принудителното изселване на български граждани от турски произход след т.нар. „Възродителен процес“.

Автори на видеото са Ъшъл, Мехтап и Мерве от 9а клас в СУ „Христо Смирненски“ – Черноочене. Те работят под ръководството на учителя Ангел Ташев. В клипа учениците събират лични разкази и свидетелства. Те са от хора, преживели насилствената смяна на имената и натиска върху религиозния и културния живот.

Разкази за натиск върху името, вярата и паметта

Видеоклипът проследява как ограниченията засягат всекидневието. Разказите описват забрана на религиозни практики. Те говорят и за опити за заличаване на идентичността.

Учениците показват и по-широкия контекст. След 1944 г. комунистическият режим налага нови ритуали и модели на поведение. Част от традициите са подменяни. Празниците все по-често се превръщат в инструмент на идеологията. Ограниченията засягат и християнски, и мюсюлмански обичаи.

„Избери име от списък“: най-болезненият момент

Най-тежките спомени са свързани с имената. Хората са принуждавани да избират нови имена от готови списъци. Истинските имена остават за дома. Те се произнасят тихо, сякаш са забранена дума.

В разказите обаче не доминира омраза. Преобладава споделена болка. Говори се за отнето достойнство и унижение. Видеото не търси реванш. То търси памет и разбиране.

Днешният ефект: прекъснати връзки между поколенията

Клипът поставя и въпрос за последствията днес. Въпреки възстановените свободи, прекъснатата връзка между поколенията остава проблем. Това води до т.нар. културна религиозност. Принадлежността се пази като идентичност. Практиката и знанието често отслабват.

Финалът на проекта е категоричен. Посланието е, че името и достойнството не са административна подробност. Те са основа на личността. Учениците завършват с думи, които обобщават идеята на видеото: „Името и достойнството са дадени при раждането – всичко друго е насилие над душата.“

Проектът е представен от Исмет Исмаил от Черноочене. Той насочва вниманието към ролята на училището. То може да пази паметта чрез живи истории, вместо сухи дати.

Още новини в категория Култура