Великден в Източните Родопи: традиции, вяра и ново начало

Великден е най-големият празник за православните християни. Той съчетава вяра, природа и народна памет.

„Това е време на надежда и възраждане – не само в природата, но и в живота на хората“, казва Соня Костадинова от Регионален исторически музей Кърджали.

Подготовката започва със Страстната седмица

Първите дни от седмицата са посветени на почистване.
Това е символично пречистване на дома и душата.

В някои села на Велика сряда се берат китки здравец.
Те се подаряват за здраве и добри отношения.

Червеното яйце и обредният хляб

На Велики четвъртък се боядисват яйцата.
Червеното яйце е символ на живота и Христовата жертва.

Първото яйце се пази до следващия празник.
С него се наричат децата за здраве.

Приготвя се и обреден хляб с различни имена – „кошара“, „харман“, „колак“.
Той се украсява и се раздава на близки и гости.

Разпети петък – ден за смирение

На Разпети петък не се работи.
Спазва се строг пост и се прави равносметка.

Сутрин се берат билки с лечебна сила.
Това знание се предава от поколение на поколение.

Празнична трапеза и общност

На Великден семейството се събира около богата трапеза.
Присъстват агне, сърми, баница, яйца и хляб.

Част от храната се отделя и за животните.
Това се прави за здраве и плодородие.

Празникът излиза и извън дома.
На мегдана се играят хора и се пеят песни.
Младите се люлеят на люлки – символ на новото начало.

Традиции в смесените райони

В някои мюсюлмански села се палят огньове.
Те се прескачат за здраве и защита.

Обичаят е познат като Паскеле.
Пепелта се използва за предпазване от змии.

Жива памет

„Най-важно е да предаваме тези традиции нататък“, подчертава Костадинова.
Според нея смисълът на празника трябва да се пази.

„Нека бъдем здрави и да носим светлината на празника през цялата година“, допълва тя. 

Източник: БНР

Още новини в категория Новини от Кърджали