Венецианска монета в уста на покойник: езически ритуал изплува в некропол край Храстово

Археолози откриха девет скални гроба от XIII–XIV век и следи от опожаряването на крепостта при османското настъпление през 1360–1370 г.

Археолозите, които работят край крумовградското село Храстово, попаднаха на находка с рядък контекст. В некропола до две църкви в западната част на крепостта е открита сребърна монета, поставена в устата на погребан човек. Според екипа това е следа от т.нар. „Харонов обол“. Ритуалът е познат от древногръцката религия. Той е свързан с „плащане“ за преминаване към отвъдното.

Ръководителят на разкопките доц. Деян Рабовянов посочва, че монетата е венецианска и е от XIV век. Това дава точна времева рамка. То подсказва и за културни влияния в региона. Възможно е езически практики да са се запазили. Възможно е и да са били пренесени в християнска среда.

Некрополът се оказа по-стар и по-дълго използван

По време на тазгодишния сезон екипът е проучил девет нови погребения. Гробовете са врязани в скалата. Данните показват, че некрополът е функционирал по-дълго, отколкото се е смятало. Според археолозите става дума за период от около два века. Това включва XIII и XIV век.

Откритата монета е ключова за тълкуването. „Хароновият обол“ е практика, при която покойникът получава монета за път. В древногръцките вярвания душата трябва да премине река Стикс. Лодкарят Харон взима заплащане. Затова монета се поставя в устата. Според доц. Рабовянов този мотив е прониквал в по-късни общества. Понякога той се среща и в християнска среда.

Ровът на крепостта разказва за последния щурм

Разкопките са продължили три седмици. През този период е проучен и вътрешният ров на крепостта. Той пресича източната част. Така отделя по-малка цитадела. По данни на екипа ровът е 28 метра дълъг. Широчината му е около три метра. Той също е врязан в скалата.

В рова са открити материали, които се свързват с превземане и пожар. Екипът го датира в периода 1360–1370 г. Това е времето, когато османската власт разширява контрола си в Родопите. Сред находките има керамика. Има и следи от въоръжение. Открити са пластини от брони. Намерени са стрели. Има и части от счупени кръстове.

Антично жилище подсказва по-ранно селище

Край южната крепостна стена археолозите са разкрили антично жилище. То показва, че мястото е било обитавано и в по-ранен период. Това допълва картината за продължителен живот на обекта. Крепостта не е била изолирано укрепление. Около нея е съществувала селищна среда.

Откритията край Храстово събират в едно няколко пласта история. Некрополът показва религиозни представи и контакти. Ровът пази следи от военен финал. А античното жилище връща историята назад. Данните тепърва ще се анализират. Но монетата в устата вече поставя силен акцент. Тя показва как обичаите понякога надживяват религиите. 

Източник: "Кърджали бг вести"

Още новини в категория Култура