Властта на анонимния чиновник

Премиерът Румен Радев обеща идната седмица да бъдат представени данни за разхищения, безстопанственост и безсрамни заплати. Със сигурност политическата отговорност и общественият позор ще се паднат на предишните управляващи. Ефирът ще бъде залят от оправдания и незнания. Хората ще се гневят, а най-ядосан ще е частният сектор. Не е тайна, че отдавана държавните заплати са по-атрактивни от тези в бизнеса. Особено за дългогодишни държавни служители.

Всъщност, именно те държат реалната власт в държавата. Тези анонимни чиновници, чиито имена никога не стигат до журналистите. Всемогъщието и несменяемостта им се разнасят от уста на уста сред фирмите и компаниите, които се надяват на тяхното благоволение, за да могат да работят. За този призрачен властови скелет не се говори никога. Той е мръсната тайна на всяка власт. Чиновниците, на които министър или политическият му кабинет ще звъннат за някоя услуга, когато вече не са на власт. Затова каквито и политически противоречия да има, никога властта не пипа Анонимния чиновник. Рядко ще се появи някоя бележка за директор на дирекция или главен секретар. Експертните позиции никога не са подложени на какъвто и да е контрол. Затова и в “ресурсните” министерства (транспорт, мррб, енергетика, иновации, ел. управление, здравеопазване) битуват чиновници от 20-30 г. Те паркират джиповете си пред ведомствата, почиват в Мадагаскар и Перу, децата им учат в скъпи частни училища и ВУЗ-ове. Никоя държавна заплата не би могла да осигури това. Само че общото съглашателство изключва забелязването на подобни фрапиращи белези. Тези чиновници декларират имуществото си само в рамките на организацията, в която работят. Ако не са висши публични длъжности или възложители на обществени поръчки никой никога не стига до истинска проверка на доходите и стандарта им на живот.

Анонимните чиновници са по-информирани от ДАНС за всякакви политически промени и нагласят радарите си така, щото да влязат под кожата на всеки новоизлюпил се политик. Те го зариват с папки и имитират компетентност, като по този начин нещастната им жертва е убедена, че точно те са извадили късмета такъв експерт да им е подчинен и под ръка.

Разбира се, има и голяма част чиновници, които съвестно си изпълняват задълженията, но на фона на раздутата държавна администрация тяхната работа наистина се “губи”.

Анонимният чиновник е близък до всички и до никой. Той е проводник на интересите на някой частник, който охотно си плаща такса спокойствие, за да може да си развива бизнеса. Търсенето и предлагането са неизменни, а инфлация липсва. Този идеален пазар поддържа равновесието в държавата. Ако се случи скандал, подобен на “Баба Алино”, никой никога не споменава имената на всички експерти, през които е минала документацията. Никой експерт не е проявил професионализма да възрази или да не подпише. И как би могло да бъде иначе - политическите решения, особено при управлението на Сглобката, се изпълняват, не се коментират. Досущ като съдебните решения, само дето те невинаги се спазват. И няма санкции. Няма нито един механизъм, който да уязви анонимния чиновник. Той е вечен. Като данъците. Като смъртта. Като всичко неизбежно и неизтребимо, което развращава поколения идеалисти.

Добре е премиерът Радев да разпореди на министрите си да публикуват безобразията, на които се натъкват, с таблици за чиновниците, положили съгласувателните подписи. Поразително ще е да се проследи, че хората са същите поне от 10-15 г. И ако се опубличности и стандарта им на живот, ведно с доходите, ще се открият не по-малко шокиращи данни. Най-малкото, ще се види, че хора с по 3-4 хил. евро заплата ползват ведомствени жилища за ок. 150-200 евро месечно. Ще се проследи семействеността в цели сектори (все пак по този показател съдебната система е недостижима, в сравнение с изпълнителната власт).

И ако наистина тази тънка сюжетна линия бъде показана и спряна, това ще е начало на оздравителен процес. Не че ще са доволни всички граждани или “обществото”, както е политически коректно да се казва. Но все пак повече ще са доволните хора.

Защото най-накрая децата им ще бъдат оценявани по експертизата си, на принципа на меритокрацията. И анонимните чиновници наистина ще улесняват бизнеса, вместо да го задушват с искания за подаръци - от всякакво естество.

А това вече би бил прогресивен подход.

Руслан Михайлов

P26.bg

Още новини в категория Позиция