Забравените топли извори на Улудере: място за лечение, оставено на мъх и тръстика

На 2,5 км от Йончово, на границата между Черноочене и Минерални бани, старите термални корита още топлят, но районът остава без грижа и без план.

Навлизането в дефилето на река Улудере, днес позната като Величка и Харманлийска река, не е обикновена разходка. Тук маршрутът не се измерва в километри. Мери се в следи от хора, преминали преди векове.

На около 2,5 км източно от село Йончово, точно на границата между общините Черноочене и Минерални бани, се крие почти забравено богатство. Това са старите термални извори край реката. Водата още носи топлина и минерален аромат. Но мястото е обрасло. Тръстика и мъх са покрили това, което някога е било използвано всеки ден.

Термална вода, която още тече, но няма кой да я пази

Местни хора разказват, че в миналото жители от околните села са идвали тук за лечение и отдих. Водата е била слабо минерализирана и топла. Смятало се е, че облекчава различни заболявания.

И днес се виждат следи от онези години. Каменни корита и полуразрушени басейни стоят край реката. Те напомнят за време, когато изворите са били част от живота на района.

По спомени на жители от Йончово изворите са били проучвани през 80-те години. След това историята сякаш прекъсва. Няма яснота дали е имало план за развитие. Няма и видима поддръжка.

Коридор през вековете: траки, римляни и пътища по течението

Долината на Улудере винаги е била естествен коридор между планината и равнината. По бреговете ѝ са отеквали гласове на траки и римляни. Стари карти говорят за пътища, които са следвали течението. Те са свързвали махали с по-големите търговски маршрути в Тракия.

Името „Улудере“ е било ориентир за пътници, занаятчии и кираджии. Долината е давала сянка и вода. Давала е и сигурен проход към кервансараи.

Нагоре по течението някога са работили водни мелници. Колелата са тракали, а термалните извори, старите ълъджаци, са били част от ежедневието. Реката е служела за мелници, за пране и за лекуване. Животът е бил в ритъм с природата.

Потенциал за туристически маршрут, който още не съществува

Днес районът е потънал в тишина. Зеленината е плътна, а птиците доминират звука в долината. Мястото има силна атмосфера и усещане за изоставена история.

Точно тук се откроява и проблемът. Изворите имат потенциал за нов живот. Те могат да станат част от общ културно-туристически маршрут. Такъв маршрут би свързал природата на Източните Родопи с историята на селата по поречието.

Засега обаче природата си е върнала територията. Там, където е имало движение, има „зелен храм“ от сключени клони. Водата се плъзга през вирчета, а огладените камъни стоят като свидетели. Пътят остава за хора, които търсят тишина. И за места, които чакат някой да ги върне на картата.

Още новини в категория Култура