Започна с два подарени кошера: днес семейство от Родопите прави биомед и вдига пчелина над 30

В село Комунига пчеларството се превръща в семеен поминък. Климатът бави медовземането, но фамилия Мехмедали държи курса – с труд, организация и продажби като втори доход.

В подножието на Източните Родопи, в чернооченското село Комунига, една семейна история продължава да се развива бавно и последователно. Фамилия Мехмедали посреща новия сезон с повече опит. И с повече увереност, че трудът им има бъдеще.

Пчеларството за тях не е хоби. То е семейна отговорност и реален шанс за доход. Най-видимият резултат е родопският биомед, който семейството определя като чист продукт от район без интензивно земеделие.

От подарък до пчелин с над 30 кошера

Преди 11 години всичко започва с жест от човек в селото. Яшар Нурай и съпругата му Сение получават подарък: два кошера. Тогава това е начало. Днес вече е посока.

Година след първия разказ за тях, пчелинът на Яшар надхвърля 30 кошера. По думите му пчеларството изисква търпение и постоянство. Семейството залага на работа по правилата. И на ежедневни грижи, които не търпят пауза.

Защо медът от този район се търси

Бащата на Яшар, Нурай Мехмедали, е основна опора в пчелина. Той посочва причините, поради които медът от региона се възприема като по-чист.

В района липсва мащабно земеделие с интензивна химия. Пчелите събират нектар от диви билки и растения. Това дава различен профил на меда. И прави продукта разпознаваем за хора, които търсят биологичен произход.

Семейството подчертава, че качеството не е само въпрос на техника. То е и въпрос на среда. И на постоянен контрол върху кошерите.

Сезонна работа в чужбина и ясна организация у дома

Когато младото семейство заминава за сезонна работа в Западна Европа, грижата за пчелите остава в Комунига. Нурай поема ежедневната работа. Подкрепя го и съпругата му Ганиме.

Той смята, че всеки в дома трябва да знае основните стъпки. Не само заради производството. А и заради продажбите.

Пчеларството може да бъде допълнителен доход. Но само ако има ред. И ако семейството работи като екип.

Традицията в Чернооченско не е нова. Местности с имена като „Кованлъка“ и „Кован кая“ напомнят, че занаята има дълбоки корени. И днес той привлича млади хора не с бързи печалби. А с устойчивост.

Климатичните промени се усещат и този сезон. Медовземането започва по-късно. Това е риск за всеки пчелар. Но семейството не говори за отказ. Говори за отношение.

За тях „тайната“ е в спокойната работа и в постоянството. Така историята, започнала с два кошера, продължава да расте. Като традиция. И като план за бъдещето.

Още новини в категория Новини от Кърджали