24 май: Как 11 май стана 24 май и защо празникът се превърна и в ден на абитуриентите

От първото светско честване през 1851 г. до химна „Върви, народе възродени“ и баловете след 60-те години. Историята на празника показва как просветата и младостта се срещнаха в една дата

Честваме 24 май като ден на светите братя Кирил и Методий. Те са първоучители на славяните. Те създават глаголицата преди Моравската мисия от 862–863 г. Празникът е посветен на просветата, културата и духовността. Той е и ден за признателност към учители, ученици и хора на знанието.

Днес датата изглежда естествена. Но през десетилетията тя се е променяла. Празникът е минал през календарна реформа. Той е събирал възрожденския дух. После е станал държавен символ. А през XX век се е свързал и с абитуриентите.

От 11 май към 24 май: календарът пренарежда празника

До 1916 г. денят на Кирил и Методий се е отбелязвал на 11 май. След въвеждането на Григорианския календар датата се измества. Така 24 май се утвърждава като официален държавен и светски празник.

11 май остава в църковния календар. Той се запазва като църковен празник на светите братя. Двете дати започват да съществуват паралелно. Едната е църковна. Другата е общонационална.

Възраждането дава началото: първите тържества и силните гласове

Първото светско отбелязване по българските земи е през Възраждането. То е на 11 май 1851 г. Събитието е в Пловдив. Организирано е в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“. Инициатор е Найден Геров.

Избраната дата обединява почитането на двамата братя. Църквата ги отбелязва поотделно. Св. Кирил е почитан на 14 февруари. Св. Методий е почитан на 6 април.

През 1852 г. Неофит Рилски споменава празника в „Христоматия на славянския език“. През 1856 г. в „Цариградски вестник“ Йоаким Груев предлага 11 май да стане ден на всички български ученици. Идеята бързо получава подкрепа.

Още през 1857 г. празникът е отбелязан в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград. След 1860 г. честванията стават редовни. Те се разпространяват в Лом, Шумен, Скопие, Варна и София.

Особено паметно е тържеството в Калофер през 1867 г. Тогава 19-годишният Христо Ботев произнася слово. Той говори за духовната свобода. Той свързва просветата с националното освобождение.

Химнът и баловете: как празникът стана и ден на новото начало

След Освобождението празникът придобива по-широко значение. През 1892 г. Стоян Михайловски създава текста на химна „Върви, народе възродени“. През 1901 г. Панайот Пипков композира музиката. Песента се превръща в символ на 24 май.

През втората половина на XX век датата получава още един пласт. 24 май постепенно се утвърждава като празник на абитуриентите. Това се случва най-вече след 60-те и 70-те години. Причината е практична и ясна. Учебната година за зрелостниците приключва около тази дата.

Така към шествията и тържествата се добавят абитуриентските балове. Те стават знак за завършване и преход. Официално денят остава празник на просветата и писмеността. Но за много семейства той е и ден на младостта. Той е и ден на новото начало.

Още новини в категория България