Магистрала на инат: Как гръцка строителна компания победи финансовия колапс

Строителството на Централната гръцка магистрала (Е65) е пример за проект, преминал през изключително тежки икономически сътресения, пише Money.bg. Проектът преминава през дългогодишно замразяване, корпоративни размествания и финансово оцеляване в пика на гръцката дългова криза.

Испанските гиганти избягаха от риска в Гърция

Когато проектът стартира през 2007 г., в първоначалния консорциум се включват световни строителни гиганти от Испания – компаниите Ferrovial и ACS Group.

С избухването на световната финансова криза обаче ситуацията рязко се променя. Изплашени от високия инвестиционен риск в Гърция, испанските дружества вземат решение да се оттеглят изцяло от консорциума, разказва икономическото издание OT.gr.

Това води до пълно преустановяване на строителните дейности на практическа фаза през 2010 г. Възобновяването на работата се случва едва през 2013 г. след години на сложни и изтощителни преговори между гръцката държава, банките кредитори и Европейската комисия.

TERNA изнесе проекта на собствен гръб с частен капитал

След напускането на чуждестранните партньори, гръцката компания TERNA (част от холдинга GEK TERNA) поема сама целия риск и тежест по строителството. Фирмата започва работа по изолиран („сляп“) участък, който по това време не се свързва с нито една друга голяма магистрала в страната.

Най-голямото предизвикателство пред строителите идва през 2015 г. – най-мрачния период от съвременната гръцка икономика:

Наложени са строги капиталови ограничения (capital controls);

Банковото финансиране за големи инфраструктурни проекти е напълно замразено;

Въпреки липсата на банкови траншове, TERNA взема решение да инвестира собствени средства, за да не спира обектите и да запази заетостта на стотици работници в региона на Тесалия.

Зелена светлина от Брюксел

Усилията на компанията се отплащат в края на декември 2017 г., когато успешно е пуснато в експлоатация трасето между Ксиниада и Трикала.

Този успех се превръща в ключово доказателство пред Европейската комисия за жизнеспособността на проекта. В резултат на това Брюксел впоследствие одобрява еврофинансирането за останалите лотове:

През 2018 г. – финансиране за южния участък;

През 2021 г. – финансиране за северния участък.