Русия и Украйна отново на масата за преговори: Тръмп търси голяма сделка за мир в Абу Даби

Двудневните разговори с посредничеството на САЩ са първите от февруари. Основният препъникамък остава съдбата на Донбас, а Москва не иска европейски представители да участват пряко в преговорите.

Нова възможност за дипломатическо решение на войната в Украйна се очертава с подновяването на преговорите между Москва и Киев. Руски и украински представители сядат на масата за двудневни разговори в Абу Даби, Обединените арабски емирства, с посредничеството на САЩ. Това са първите подобни преговори от февруари насам, след като миналата седмица американският президент Доналд Тръмп изрази увереност, че може да бъде постигнато широко мирно споразумение, което да обхване не само Украйна, но и въпросите на европейската сигурност.

Разговорите започват в 8:30 ч. българско време. Очаква се в тях да бъдат обсъдени най-трудните въпроси около прекратяването на конфликта, който навлезе в петата си година.

Европейски държави като Франция и Германия, както и представители на Европейската комисия, ще изпратят свои представители в ОАЕ. Русия обаче даде ясно да се разбере, че не желае европейските страни да участват пряко в преговорния процес.

Вместо това украинската делегация ще проведе отделни срещи с европейските си съюзници, за да ги информира за развитието на разговорите.

„Правим всичко, за да гарантираме, че Европа е участник в дипломатическия процес“, заяви ръководителят на украинската делегация Рустем Умеров.

Кои ще участват в преговорите?

Руската делегация отново ще бъде оглавена от Владимир Медински, сътрудник на Кремъл и главен преговарящ на Москва. Този път в състава ѝ за първи път влизат и заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков, както и генерал-лейтенант Юрий Жигарловски от Генералния щаб на руската армия.

От американска страна посредническите усилия продължават след личната среща между Доналд Тръмп и пратеника на руския президент Владимир Путин в Белия дом миналата седмица. След нея американският държавен глава заяви, че е възможно скоро да бъде постигнато мирно споразумение.

Тръмп неведнъж е прогнозирал скорошен край на най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война, но досега подобно споразумение не е постигнато. Преговорите бяха възобновени през последните седмици след продължителен период, в който вниманието на Вашингтон беше насочено към войната в Иран, отбелязва Ройтерс.

Донбас остава най-голямата пречка пред мира

Основният спор между Москва и Киев продължава да бъде териториалният въпрос. Няма публични признаци, че руският президент Владимир Путин е готов да се откаже от искането Украйна да предаде целия източен регион Донбас като условие за постигане на мир.

Украинският президент Володимир Зеленски също категорично отхвърля подобна възможност. Според него страната не може да предаде територии, за чиято защита са загинали украински военнослужещи.

Междувременно руското настъпление по фронтовата линия се е забавило значително и през тази година е достигнало почти пълен застой, посочва Ройтерс.

В навечерието на преговорите Зеленски заяви, че позицията на Украйна на дипломатическата маса е станала по-силна благодарение на последните успехи на бойното поле. Украинските сили са успели да си върнат част от територията в Донецка област – част от богатия на въглищни залежи регион Донбас.

„Украинските войски в момента наистина укрепват преговорната позиция на Украйна“, заяви Зеленски във вечерното си видеообръщение.

Той също така посочи, че Русия понася рекордни загуби – твърдение, което Москва оспорва, и призова американската администрация да окаже натиск върху Кремъл за прекратяване на войната.

Вашингтон вижда възможност за компромис

Американски представители смятат, че Зеленски и Путин може да са готови на определени отстъпки по най-спорния въпрос – териториалния, като всяка от двете страни направи компромис. Това е заявил американски представител пред Ройтерс.

Според обсъжданото предложение Украйна би получила мирен договор, гаранции за сигурност и пътна карта за присъединяване към Европейския съюз.

Високопоставен украински представител обаче категорично отрече Киев да обмисля подобни териториални отстъпки. По думите му този въпрос може да бъде обсъждан единствено на най-високо политическо ниво и само в контекста на подходящи гаранции за сигурността на страната.

Междувременно опитите за ограничаване на военните действия срещу енергийната инфраструктура също не дадоха траен резултат. Прекратяването на подобни удари, обявено от Тръмп миналия месец, не издържа дълго. През последните седмици Украйна засили атаките срещу руски петролни рафинерии, докато Москва продължи ударите по украински електроснабдителни съоръжения и градове.

Тръмп иска споразумение, което да обхване цяла Европа

Допълнително напрежение предизвика изявлението на американския президент, че преговорите могат да доведат до по-мащабно споразумение за сигурност, което да обхване цяла Европа.

„Това ще бъде голямо споразумение и ще надхвърли Украйна“, заяви Тръмп, без да даде повече подробности.

Думите му предизвикаха негативни реакции сред някои европейски представители. Според тях всякакви разговори за бъдещето на европейската сигурност трябва да включват пряко съответните правителства, а Русия не бива да има роля в определянето на политиката за сигурност на европейските държави.

Преди пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. Москва поиска изтеглянето на силите на НАТО от държавите, присъединили се към Алианса след 1997 г. Това искане беше отхвърлено от НАТО.

Миналата седмица американските пратеници, сред които и зетят на Доналд Тръмп Джаред Къшнър, проведоха разговори в Брюксел с представители на НАТО, Европейския съюз и водещи европейски държави. Основна тема са били възможните гаранции за сигурност след края на войната.

Украйна ще бъде тема и на срещата на Г-7 в Париж

Паралелно с преговорите в Абу Даби въпросът за войната в Украйна ще бъде обсъден и от външните министри на страните от Г-7, които се събират днес в Париж. В срещата ще участва и украинският външен министър Андрий Сибига.

Преди отпътуването си за Франция американският държавен секретар Марко Рубио заяви, че има напредък в обсъжданията за това как би могла да изглежда архитектурата на европейската сигурност след приключването на конфликта.

Зеленски от своя страна изрази надежда, че победата на Демократическата партия на междинните избори в САЩ миналата седмица може да доведе до по-силна подкрепа за Украйна във Вашингтон.

От началото на втория президентски мандат на Доналд Тръмп през януари миналата година САЩ намалиха директната си помощ за Киев. В резултат Европа се превърна във водещия чуждестранен донор за украинския бюджет и военните поръчки на страната.

Предстоящите разговори в Абу Даби ще покажат дали дипломатическите усилия могат да доведат до реален пробив по въпросите, които досега блокираха постигането на мир – териториите, гаранциите за сигурност и бъдещето на Украйна в европейската система за сигурност.

Оригинална публикация: p26.bg

Още новини в категория Светът