Мартъфалът под щъркеловото гнездо: как Чернооченско пази ритуала на Хъдреллез

В навечерието на празника момичетата събират „молитви“ в свещен съд, а на разсъмване маанетата „казват“ съдба за здраве, любов и берекет.

Късният следобед на 5 май в Бели вир носи онова напрежение, което се появява само преди Хъдреллез. Селото затихва. Вратите остават открехнати. Жените надничат навън. Момичетата минават по улиците, пременени и притихнали. В ръцете си носят свещения съд.

На всяка порта ги чакат. Хората пускат в съда малки предмети. Това са пръстени, обеци и мъниста. Всеки жест е лична надежда. Някой иска здраве. Друг мисли за любов. Трети се моли за бъдещето на дете.

Същият обичай оживява и в други села. Той се пази в Пряпорец, Дядовско и Житница. Присъства и в Железник, Черноочене и Черна нива. Прави се и в Лясково. Ритъмът е различен, но смисълът е един. Общността събира своите желания на едно място.

Свещеният съд и водата, която „пази“ желанията

Когато обходът приключи, момичетата се събират на мегдана. Съдът се изсипва в голям казан с чиста вода. До него чакат връзки зеленина. Има и полски цветя. Те са събрани от момичета, които вярват, че някои растения носят късмет.

Казанът се покрива плътно. Остава навън за през нощта. Оставя се под цъфтящ храст или старо дърво. В Бели вир мястото е избрано отдавна. Казанът се оставя под най-старото щъркелово гнездо. То е в махала Средица.

Щъркелите идват всяка пролет. За местните това е знак. Гнездото стои като корона над селото. Символ е на дом, плодородие и завръщане. Жена от селото казва, че „под щъркелите всичко се сбъдва“. Според нея птиците носят благословия.

Нощта под гнездото и утрото на мегдана

Нощта пада тихо. Светлините угасват една по една. Около казана остава чувство за будност. Хората го пазят. Вярват, че ритуалът не бива да се прекъсва.

На разсъмване мегданът отново се пълни. Въздухът е влажен. Тревата е студена. Люлката до дървото се поклаща от вятъра. Жените носят кафе с мляко. Наричат го нужно за „прочистване на ума“.

Млада майка, Неше Лютфи, казва, че без това кафе не става. Според нея човек трябва да е „чист“. Така ще чуе какво му казва съдбата. 

Маанетата и предметите, които „говорят“

Момичето, избрано за ритуала, застава до казана. Настъпва тишина. Тя развързва покривалото. Водата блести. Цветята са се разтворили. От гнездото се чува лек звук. Щъркелите вече са будни.

Започва изваждането на предметите. Първи излиза пръстен. Чете се маане. Това е строфа, която тълкува знака. Следват втори и трети предмет. С всяко маане хората се навеждат напред. Те слушат внимателно. Търсят послание в думите и в случайността.

Когато последният предмет е изваден, напрежението пада. Жените разменят шеги. Момичетата се смеят. Възрастните кимат доволно. Още един мартъфал е минал по реда.

После всички се хващат на хоро. Подемат се родопски песни. Баба Фатмегюл Салим от Бели вир казва, че това ги държи живи. Тя добавя и друго. Щъркелите винаги се връщат.

Мартъфалът събира поколенията. Събира и паметта на селата. В него има надежда и общност. А щъркелите над казана напомнят простото правило. Истинските неща се връщат. Домът, коренът и вярата остават.

Още новини в категория Новини от Кърджали