От Мишево до Бурса: Улви Урас прави 30 години ателие в Кестел и не забравя Джебел

Изселникът от Родопите започва като шивач в Джебел, а днес има постоянни клиенти в Бурса. В ателието му стоят снимки, шал на „Арда“ и гледка към родния град.

Улви Урас е от онези хора, които не правят шум около успеха си. Той просто работи. Тридесет години след старта на собствения си бизнес в Бурса, майстор-шивачът от Джебел остава верен на занаята. И на спомените.

В квартал Кестел, познат като изселническа зона, името му се споменава с уважение. Местни разказват, че той е сред най-добрите специалисти по шивачество. Ателието му е в центъра. Посреща гостите си с усмивка. И с „Добре дошли!“ на български.

Пътят от Мишево до Кестел

Улви Урас е роден през 1966 година в джебелското село Мишево. Завършва Средното политехническо училище по облекло и текстил „Лиляна Димитрова“ в Кърджали. Специалността му е „шивач“.

Между 1984 и 1986 година отбива военната си служба в Трън, Пернишко. След казармата започва работа в ТПК „Влатолит“ в Джебел. През 1990 година се изселва в Бурса със семейството си.

Съпругата му Нурсел е медицинска сестра. Двамата имат син и дъщеря. В Турция Улви веднага влиза в текстилния сектор като майстор-шивач.

„Точен, честен, дисциплиниран“

През 1996 година той открива собствено шивашко ателие в Кестел. Казва, че основните уроци е получил от първия си майстор от Джебел. Това е Хюсеин Ефендиоглу.

Съветите са ясни и практични. Да бъде точен. Да бъде честен. Да бъде дисциплиниран. И да дава пример.

Днес Улви приема всякакви поръчки. Работи с дамски, мъжки и детски дрехи. Има постоянни клиенти. Много от тях са изселници от България.

Тази година е специална за него. През летните месеци ще отбележи 30 години от създаването на собствения си бизнес.

Ателието, което пази паметта

В ателието му правят впечатление детайли, които не са случайни. Има две черно-бели снимки. Има шал на ПФК „Арда“. Има и изглед от Джебел.

Едната снимка е на баща му Мюмюн Хасан. Той почива през 2001 година на 60-годишна възраст. Другата е архивна. На нея е Расим Уста от района на Мишевско. Именно той препоръчва на Улви да стане шивач. Улви тогава е само на 12 години.

„Никога няма да ги забравя. Светла им памет! Да почиват в мир“, казва той.

Свободното време не му стига. Но когато може, се връща в България.

„В България живеехме добре, но съдбата беше решила да се изселим“, споделя Улви. Казва, че в Турция са успели да възпитат и образоват децата си. Синът му Айтур е учител по музика. Дъщеря му Елис е физиотерапевт.

И все пак носталгията остава.

„Колкото и години да минат, човек никога не забравя родното място“, казва той. Джебел и Родопите са дълбоко в сърцето му. Липсват му улиците, хората, детските спомени и спокойствието. Често ги сънува. Надява се отново да се върне там, където са корените му.

Още новини в категория Новини от Кърджали