Турция натиска Балканите: Ердоган играе твърдо и печели от разрива Запад–Русия

Историкът доц. Светослав Живков предупреди за нова вълна на влияние чрез енергетика, дипломация и религия, докато Анкара използва проливите, армията и транзита на газ като стратегически лостове

Турското влияние на Балканите и в по-широкия регион се засилва. Причините са две. Първо, променената геополитика след конфликта между Запада и Русия. Второ, трансакционният подход на президента Реджеп Тайип Ердоган. Това каза историкът от Софийския университет доц. Светослав Живков в ефира на NOVA.

Според него има приемственост в турската външна политика. Но днес Анкара действа по-уверено и по-настойчиво. Доц. Живков описа Турция като „малка велика сила“. Той подчерта и базовите ѝ предимства. Страната е с около 85 милиона души население. Има значим икономически ресурс. Държи контрол върху проливите, което остава стратегическа карта.

От лидер на тюркските народи към „отоманизъм“

Според анализа на доц. Живков Турция е сменила фокуса си. През 90-те години тя е търсела лидерство при тюркските общности. Днес се вижда връщане към по-стари имперски концепции.

Той посочи, че Ердоган възражда елементи на „отоманизъм“. Това се свързва с опити за влияние в нетурски части на Балканите. Като примери бяха посочени Косово, Босна и Албания. Подобен подход стъпва върху исторически разказ и символи. Но се превежда в практическа политика чрез връзки, проекти и присъствие.

Разривът Запад–Русия отваря пространство за Анкара

Историкът смята, че напрежението между Запада и Русия работи в полза на Турция. По думите му Ердоган извлича максимална полза. Той капитализира географското положение на страната си. И използва ролята ѝ като посредник, когато това е изгодно.

Добрите отношения между Анкара и Москва често звучат нелогично за българската публика. Причината са исторически стереотипи. Доц. Живков напомни, че има предишен опит за съвместни действия. Той даде пример с договореностите между Мустафа Кемал Ататюрк и Съветска Русия през 1920 г.

В периода на Студената война Турция е била ключов съюзник на Запада. Това е носело демократизационен натиск и чужди инвестиции. Днес картината е по-различна. Фокусът е изместен към експлоатиране на имперското минало и към по-прагматична дипломация.

Религия, армия и енергетика като лостове

Един от основните инструменти на влияние остава религията, твърди експертът. В миналото армията е имала ролята на пазител на светския модел. Това е водело и до преврати. Според доц. Живков Ердоган е успял да неутрализира този фактор.

Той описа режима като хибриден, а не открито авторитарен. Според него това е разширило пространството за политическа концентрация. Паралелно с това Турция усилва и твърдата си мощ.

От NOVA подчертаха няколко ключови параметъра. Турция има втората по големина армия в НАТО. Участва в механизмите на Алианса за споделяне на ядрени способности. И е важен транзитен газов коридор между Русия, Каспийския регион и Европа.

На този фон управлението на Ердоган се свързва с централизация на властта. Републиката беше трансформирана от парламентарна в президентска система. А паралелно се изграждат мрежи от икономическо и политическо влияние на Балканите.

За България темата не е абстрактна. Страната има съсед с растящо влияние и ясни инструменти за натиск. В такава среда София трябва да чете сигналите хладно. И да оценява рисковете по точки, а не по клишета.

Още новини в категория Светът