Ветроенергията в Източните Родопи под лупа: от местен протест в Крумовград до национални екологични ограничения

Дни след общественото обсъждане в Крумовград за изграждане на ветроенергиен парк, МОСВ публикува за обществено обсъждане Доклад за екологична оценка (ДЕО) на проекта на План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия

15 май, Крумовград: първият сигнал

На 15 май 2026 г. в Крумовград се провежда обществено обсъждане, което на пръв поглед е поредната инвестиционна процедура. На масата е проект за ветроенергиен парк на „ВЕЦ Родопи“ АД – 26 турбини с мощност около 160 MW, разположени в землищата на шест села. Всяка перка достига до около 250 метра височина.

Но още в залата разговорът излиза извън рамките на „обикновен инвестиционен проект“. Жителите на района, природозащитници и местни активисти не говорят за енергия, а за територия – за рида на Родопите, за лешоядите, за миграцията на птиците и за това дали въобще този тип индустрия има място в този ландшафт.

Обсъждането завършва без компромис: местната общност е категорично против. Аргументите се повтарят – риск за защитени видове, включително редки популации лешояди, натиск върху пасищното животновъдство, шумово и визуално въздействие и страх от трайна промяна на пейзажа, който е и икономически ресурс чрез туризма.

Екологичният риск срещу „зеления“ аргумент

Инвеститорът защитава проекта с класическите аргументи за енергийния преход – намаляване на въглеродните емисии, приходи за общината, временна и постоянна заетост. Но в Крумовград дебатът вече не е „за или против вятъра“, а „къде точно“.

И тук се появява ключовият детайл: проектът попада в един от най-чувствителните природни региони в страната – Източните Родопи.

Само дни по-късно: МОСВ публикува картата на ограниченията

След общественото обсъждане в Крумовград Министерството на околната среда и водите публикува за обществено обсъждане Доклад за екологична оценка на национален план за приоритетни зони за вятърна енергия.

В документа Източните Родопи вече не са просто регион – те са дефинирани като зона с ограничения за изграждане на нови вятърни мощности върху земеделски и горски територии извън защитените зони.

В този обхват попада и община Крумовград.

Заедно с още общини от Източните Родопи, регионът е описан като екологично чувствителен коридор с ключова роля за миграцията на птици и поддържането на биоразнообразието.

Нещо повече от съвпадение

Хронологията повдига неудобен въпрос: дали местните инвестиционни проекти предхождат националното планиране – или обратното?

В Крумовград обсъждането показва, че натискът за изграждане на ветроенергийни паркове вече е реален и конкретен. Само дни по-късно МОСВ формализира рамка, която на практика поставя същата територия в режим на ограничения.

Така възниква ключовият проблем на териториалното планиране в България: решенията за отделни проекти се вземат локално, докато ограниченията се въвеждат централизирано – често постфактум.

Източните Родопи като „тиха зона на сблъсък“

В основата на всичко стои една и съща география. Източните Родопи са едновременно:

зона с висок ветрови потенциал,

коридор за миграция на птици,

територия с защитени местообитания,

и регион с нарастващ инвестиционен интерес.

Именно тази комбинация превръща района в конфликтна точка между две национални политики – енергийния преход и опазването на биоразнообразието.

Какво следва

След общественото обсъждане на МОСВ предстои финализиране на екологичната оценка и определяне на окончателните правила за приоритетните зони. В същото време местните инвестиционни проекти – като този в Крумовград – ще продължат процедурите си по ОВОС и екологични оценки.

Но вече в нов контекст: контекст, в който една община може да бъде едновременно „подходяща“ за инвестиции и „ограничена“ от националната екологична карта.

И точно в това се крие същинският сблъсък, който тепърва ще се разгръща в Източните Родопи. 

Източник: kardjalinews.bg

Още новини в категория Новини от Кърджали