(ВИДЕО/СНИМКИ) ЕВРОПА ГОРИ! От Париж и Милано до Тирана – какво се случва на континента и кой носи отговорност?

Безредици във Франция, сблъсъци с полицията в Италия и ескалиращи протести в Албания. Европа е изправена пред поредна вълна на обществено недоволство. Но дали днешната криза е резултат от години на погрешни политически решения, неуспешна интеграция и загубено доверие в управляващите? И каква е отговорността на политическото поколение, което определяше европейския курс през последното десетилетие?

Европа отново е изправена пред тревожни кадри – горящи обекти, разбити витрини, сблъсъци между демонстранти и полиция и улици, превърнати в арена на ожесточено противопоставяне.

На 17 октомври Франция беше разтърсена от мащабни демонстрации, които обхванаха Париж, Лион, Марсилия, Бордо и други градове. Протестите бяха насочени срещу високите разходи за живот, социалното неравенство и проблемите в обществените услуги, включително образованието. На места се стигна до палежи, грабежи и сблъсъци със силите на реда.

(ВИДЕО) Франция в пламъци: Подпалиха историческо кметство и срутиха камбанарията му, 1200 арестувани и 150 ранени полицаи.

В Италия напрежението също ескалира. На 17 октомври демонстрации срещу поскъпването на живота прераснаха в сблъсъци в Милано, Торино и Болоня. В Милано бяха задържани десетки участници, а в Торино и Болоня също бяха регистрирани безредици и материални щети.

(ВИДЕО) Хиляди ученици заляха улиците на Италия: Протести, сблъсъци с полицията и напрежение в Рим.

Междувременно в Тирана протестите срещу правителството на Еди Рама прераснаха в сериозни сблъсъци. Сред причините за недоволството са обвиненията в корупция, липсата на достатъчно възможности за младите хора и спорни решения, свързани с инвестиционни проекти. Напрежението се разпространи и към други албански градове.

Тирана пламна: Студентски протест прерасна в атака срещу министерства.

Три държави. Различни политически обстоятелства. Но един общ въпрос: защо толкова много европейци губят доверие в институциите и излизат на улицата?

Миграционната политика – наследството на Меркел и изпитанието пред Фон дер Лайен

Когато се търсят причините за днешните проблеми на Европа, неизбежно се стига до 2015 г. и миграционната криза, която промени политическия пейзаж на континента.

Тогавашният германски канцлер Ангела Меркел защити подход, който остана в историята с думите „Wir schaffen das“ – „Ще се справим“.

Германия прие голям брой хора, търсещи убежище, а решението на Берлин се превърна в един от най-спорните политически избори в съвременната история на Европейския съюз.

През 2015 г. в ЕС бяха подадени над 1,2 милиона молби за убежище, а през 2016 г. броят им надхвърли 1,5 милиона. Миграционният натиск разкри сериозни слабости в европейската система за убежище и предизвика дълбоки разногласия между държавите членки.

Критиците на политиката на Меркел твърдят, че решенията от онзи период са подценили капацитета на европейските общества да интегрират толкова голям брой новопристигнали за кратко време. Според тях недостатъчният контрол, проблемите с интеграцията и неравномерното разпределение на отговорностите са засилили общественото недоволство и са дали тласък на националистическите и антисистемните партии.

Поддръжниците на тогавашния курс изтъкват хуманитарните задължения на Европа и необходимостта от защита на хората, бягащи от войни и преследване.

Но независимо от политическите оценки едно е безспорно: кризата от 2015 г. показа, че Европа няма достатъчно ефективна и общоприета система за управление на миграцията.

Урсула фон дер Лайен – промяна на курса или закъсняла реакция?

След Ангела Меркел европейският дебат за миграцията не приключи. Напротив – той се превърна в едно от най-трудните изпитания пред ръководството на Европейския съюз.

Под председателството на Урсула фон дер Лайен Европейската комисия започна да изгражда нова рамка за управление на миграцията и убежището. През май 2024 г. ЕС прие Пакта за миграцията и убежището, който предвижда промени в процедурите за предоставяне на убежище, управлението на външните граници и солидарността между държавите членки.

Това обаче повдига неудобен политически въпрос: защо Европа трябваше да премине през години на спорове, кризи и взаимни обвинения, преди да постигне съгласие за по-цялостна система?

Критиците на европейското ръководство смятат, че реакцията е закъсняла и че институциите дълго време не са отчели в достатъчна степен тревогите на гражданите за сигурността, интеграцията и натиска върху публичните услуги.

От друга страна, самата Европейска комисия признава, че кризата от 2015 г. е разкрила недостатъците на тогавашните правила и необходимостта от общоевропейски отговор. Новият пакт е опит тези слабости да бъдат преодолени, макар ефективността му да зависи от прилагането на правилата на практика.

Следователно спорът не е просто дали Европа трябва да приема мигранти. Въпросът е дали държавите могат едновременно да изпълняват международните си задължения, да защитават външните си граници, да предотвратяват незаконното пребиваване и да осигуряват работеща интеграция.

Горящите улици не разказват една и съща история

Да се обяснят всички днешни безредици единствено с миграционната политика би било опростяване на една много по-сложна картина.

Във Франция последните протести са свързани преди всичко с разходите за живот, социалното неравенство и недоволството от публичните услуги. В Италия демонстрациите от 17 октомври също бяха насочени срещу икономическите затруднения и поскъпването. В Албания основните искания са политически и са свързани с обвинения в корупция, работните места и управлението на страната.

Въпреки това миграцията, интеграцията и сигурността остават важни теми в европейския политически дебат. В редица държави те влияят върху доверието в управляващите, изборните резултати и отношенията между различните обществени групи.

Когато към тези проблеми се добавят жилищната криза, инфлацията, несигурността на работните места и усещането, че институциите не чуват гражданите, недоволството може да се превърне в сериозна политическа сила.

Това обаче не означава, че миграцията е доказаната причина за всеки палеж, всеки сблъсък или всяка демонстрация. За да се установи отговорността за конкретни безредици, трябва да се разглеждат действителните им причини и участници.

Европа между солидарността и сигурността

Европейският съюз е изправен пред трудна задача. Той трябва да съчетае защитата на човешките права с контрола върху външните граници, да гарантира сигурността на гражданите и да намери устойчиви решения за миграцията, без да прехвърля непропорционална тежест върху отделни държави.

Същевременно европейските правителства не могат да пренебрегват икономическите проблеми, недоволството на младите хора, кризата на доверието и усещането за липса на перспектива.

Защото дори най-добре разработената миграционна политика няма да реши сама проблемите с бедността, жилищата, образованието, корупцията и социалното неравенство.

Ако европейските лидери искат да възстановят доверието на гражданите, те трябва да предложат не само политически декларации, а работещи решения – ефективни граници, ясни правила за убежище и връщане, реална интеграция, достъпни обществени услуги и по-голяма отчетност на властта.

Кой ще понесе политическата отговорност?

Събитията във Франция, Италия и Албания поставят въпроси, на които европейските лидери не могат да отговарят единствено с призиви за спокойствие.

Гражданите искат да знаят дали правителствата могат да гарантират сигурност, икономическа стабилност и перспектива за следващото поколение. Те очакват също институциите да признават грешките си и да обясняват защо определени политики са били избрани и какви резултати са постигнали.

Политиката на Ангела Меркел през 2015 г. и последвалите решения на европейските институции заслужават критичен анализ. Но също толкова важно е да се разглеждат конкретните действия на националните правителства и реалните причини за днешните протести.

Европа не е изправена пред една-единствена криза, а пред съчетание от миграционни, икономически, социални и политически предизвикателства.

Големият въпрос вече не е само как Европа ще управлява миграцията, а дали нейните лидери ще успеят да възстановят доверието на собствените си граждани. Защото когато това доверие се разпада, последиците се усещат не само в парламентарните зали, но и по улиците на европейските градове.

P26.bg

Оригинална публикация: p26.bg

Още новини в категория Светът